All posts by eco

zx620y348_2834312

Да, въздухът ни е мръсен – но не, не сме световен шампион!

България е на върха по смъртност, но мръсният въздух е само една от причините за това

Вчера всички български медии излязоха с новината: „България е на второ място в света по смъртни случаи заради мръсния въздух“. Социалните медии я понесоха – Фейсбук фийдът ми изригна по темата – настъпи класическото за българина вайкане от сорта: „Все в най-лошото сме първенци!“ и „Всички ще умрем!“

Разбира се, замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен проблем у нас, за който многократно съм писал. Обаче между фактите и новината, че сме световни шампиони по мръсен въздух, зее огромна бездна.

Как се е получило така? Ами The Guardian са видели прессъобщението на Световната здравна организация за този доклад и са съчинили интересна статия с хубава графика в нея. Нашите медии няма как да я пропуснат – България там е на второ място – и съответно всичко бива преведено. В резултат имаме шокираща новина!

Сега да видим подробностите. Заглавието на Guardian e: „Китай е начело на класацията на СЗО по смъртност от замърсяване на въздуха“. Но за кого е новина, че в най-населената страна в света абсолютната бройка хора умиращи от болести, асоциирани с каквото и да е, е най-голяма? Дотук нищо особено и журналивстите логично са решили да търсят други цифри, които отразяват някакъв относителен индикатор – примерно на 1000 души население. И съответно попадат на първата таблица в анексите на доклада – смъртността, която може да бъде асоциирана със замърсяването на въздуха. И така се получава хубавата графика, която подрежда Украйна, България, Беларус и Русия на върха и всички наши медии копират

Има обаче един проблем – този индикатор е напълно неадекватен, защото е много повече функция на общата смъртност в конкретната страна, а не толкова на влиянието на замърсяването. Въпросните страни са на върха на класацията на Световната банка по смъртност (Death rate, crude per 1,000 people), която България даже оглавява за 2014 г. (Украйна е трета). Ето това вече е новина, но е друга тема – отразява ужасяващата възрастова структура на населението ни

Неслучайно в доклада на СЗО има други няколко индикатора, които се стремят да премахнат този ефект и да извлекат само въздействието на замърсяването. Първият е „age-standardized death rate“, който сравнява ефекта от замърсяването върху смъртността в страните, независимо от разликите във възрастовата структура. Тук стойността за смъртността за България пада от 118 на 55 (на 100,000 души), което ни сваля на 25-то място. Ех, колко неинтересна стана тази класация изведнъж! За протокола – на върха се оказват страните от Централна Азия – Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Монголия. И това е напълно логично – там наблюдаваме най-високите концентрации на фин прах във въздуха, защото се греят масово и почти целогодишно на дръвца. Е да, ама как да обвиниш лошата индустрия и горенето на въглища с класация, която поставя най-отгоре такива държави?

Но това е само началото. Всъщност медицинската наука е измислила доста по-адекватни индикатори за измерване на въздействието на болестите върху човешкото благоденствие и те също са в доклада, но малко по-надолу. Става въпрос за years of life lost и disability-adjusted life years. Без да влизам в техническите подробности – тези индикатори отчитат колко години потенциален живот е загубил средният жител на една страна заради болести, асоциирани със замърсяването на въздуха. И така, ако искаме реално да сравняваме страните по въздействието на замърсяването на въздуха върху качеството на живот, трябва да вземем стойностите за age-standardized rate DALYs от стр. 111 на доклада на СЗО. За България имаме 1329, което значи, че губим средно 1.3 от 100 години потенциален живот заради замърсяването на въздуха. Това ни поставя на 49-то място в света – много назад в сравнение с Туркменистан (3151) и другите стан-ове. И тук вече сензацията съвсем се загуби, а в социалните медии настъпва скука – няма за какво да се самобичуваме

Редовните писания за това как София била сред най-мръсните градове в света няма да ги коментирам дълго. За радост на всеки нормален човек, дори и в замърсяването на въздуха се проваляме да бъдем световни шампиони. Всъщност даже на Балканите сме в златната среда.
Последното обаче не трябва да ни успокоява. Проблемът си остава изключително важен, а държавата не само не му отделя нужното внимание, а даже създава стимули за влошаването му. На световната карта на качеството на въздуха искаме да сме със същото зелено, с което са оцветени Канада, Австралия и Швеция. Със сигурност обаче медийните сензации няма да помогнат – страничните им ефекти всъщност могат да бъдат опустошителни

Веднага давам пример с извода на Guardian, основан на тяхната графика, където България е сред лидерите: „Вероятното обяснение за силното замърсяване в тези държави е индустрията.“
Нищо общо с реалността

Източник: Цветелина Ангелова / http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/09/28/2834315_da_vuzduhut_ni_e_mrusen_no_ne_ne_sme_svetoven_shampion/
Снимка: Цветелина Ангелова / КАПИТАЛ

655-402-smog

Въздухът в България – най-мръсният в Европа

Ако посещавате България, задръжте дъха си. Въздухът в малката черноморска страна е най-наситен с главните замърсяващи частици в сравнение с която да е друга страна в Европа, сочи ново проучване на Европейската агенция по околната среда, пише в. „Ню Йорк таймс“. 
Въздухът в България е с най-високата концентрация на двата основни вида замърсители – малки частици и газ, които идват от комините, ауспусите на колите, както и от други източници. Те могат да доведат до здравословни проблеми – от астма до рак. 
България също така има най-високата концентрация на въглероден оксид и серен диоксид във въздуха. 
Замърсяването в българската столица София е очевидно за всеки, който е бил там, смята изданието. 
„Когато облечеш изпрана бяла тениска и се разходиш за няколко часа в София, вкъщи виждаш, че яката и предната част на тениската са жълто-сиви“, казва 25-годишен студент, който живее в града.
България обаче не е единствената страна, която има проблеми. Полша е на второ място по замърсеност на въздуха, а в Северна Италия е най-сериозно замърсяването с тропосферен озон. 
„Големи части от Европа не са здравословна среда. Европа трябва да бъде по-амбициозна и да отиде отвъд сегашните норми“, смята изпълнителният директор на агенцията Ханс Бруйникс.
По времето на СССР България се индустриализира, но без да обръща внимание на проблемите с околната среда. Като се има предвид положението ѝ сред най-бедните европейски държави, тя не е направила особено много за чистотата на въздуха оттогава насетне. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че България, Армения и Румъния оглавяват класацията по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха. 
Количеството на замърсяващи микрочастици в България все пак е доста по-ниско от това в Пекин, например, където нивата бяха 40 пъти по-високи от индикативните препоръки на Световната здравна организация. 
655-402-vyzduh
Но все пак четири от петте града в Европа с най-мръсен въздух са български – Перник, Пловдив, Плевен и Добрич.
В Перник положението е най-тежко. Високи концентрации на частици се регистрират през половината дни в годината, докато в Париж и Щутгарт например дните са едва 15. 
Част от проблема е, че България и съседните ѝ държави използват дърва за отопление, пише американското издание. 
А замърсяването на въздуха не признава държавни граници – изчислено е, че половината от замърсяващите микрочастици, регистрирани над дадена страна, са били пренесени по въздуха от някоя съседна. 
Проучванията показват, че голяма част от европейските граждани добре разбират значението на замърсяването  на въздуха и изискват от властите – на национално, регионално и европейско ниво, да предприемат съответните мерки, дори и във време, белязано от финансови икономии, коментира еврокомисарят по околната среда Янез Поточник.

Източник: http://www.vesti.bg/sviat/evropa/vyzduhyt-v-bylgariia-naj-mrysniiat-v-evropa-5996037
Снимки: ЕПА/БГНЕС / NYTimes.com/

mexico-city

Замърсяването на въздуха причинява 3 млн. преждевременни смъртни случая на година

Качеството на въздуха в големите градове все още е един от най-големите здравни проблеми в целия свят. Нов доклад, изготвен от водещи световни здравни специалисти, оценява отговорността на замърсяването на въздуха на зашеметяващите 3,2 милиона случая на преждевременна смърт годишно.
Мръсните частици като саждите носят най-големи щети, особено в бързоразвиващите се големи градове на Азия, обгърнати в смог. В доклада, публикуван в Lancet, се казва, че замърсяването на въздуха там е четвъртият по значимост риска за здравето, непосредствено след пушенето. В доклада се твърди още, че замърсяването на въздуха е осмата най-сериозна опасност за преждевременно раждане в световен мащаб.Качеството на въздуха в големите градове все още е един от най-големите здравни проблеми в целия свят. Нов доклад, изготвен от водещи световни здравни специалисти, оценява отговорността на замърсяването на въздуха на зашеметяващите 3,2 милиона случая на преждевременна смърт годишно.
Мръсните частици като саждите носят най-големи щети, особено в бързоразвиващите се големи градове на Азия, обгърнати в смог. В доклада, публикуван в Lancet, се казва, че замърсяването на въздуха там е четвъртият по значимост риска за здравето, непосредствено след пушенето. В доклада се твърди още, че замърсяването на въздуха е осмата най-сериозна опасност за преждевременно раждане в световен мащаб.
Авторите на доклада обясняват защо замърсяването на въздуха е толкова смъртоносен феномен:
“Най-фините сажди са толкова малки, че навлизат дълбоко в белите дробове и оттам навлизат в кръвообращението – това допринася за голямата част от обществения „данък“, който плащаме със здравето си за замърсяването на въздуха, включително голямата смъртност. Дизеловите сажди, които са и канцерогенни, са голям проблем, защото са концентрирани около градските транспортни коридори, които оказват влияние на гъсто населените райони. Смята се, че те допринасят за половината от преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха в градските центрове. Много са хората по света, които живеят близо до източник на дизелово замърсяване – железопътен двор, пристанищен терминал или магистрала.”
Освен огромния брой случаи на преждевременна смърт, праховото замърсяване причинява и здравословни проблеми като астма, респираторни заболявания, рак и др. Преминаването към по-чисти енергийни източници и по-чисти превозни средства може да облекчи тези проблеми.

Източник:https://greentech.bg/archives/35596

0000316899-article2

Втори сме по смъртност заради замърсен въздух

Според данни на Световната здравна организация се намираме на второ място по смъртност заради замърсен въздух. Незавидната позиция заемаме след Украйна.

В една от измервателните станции в София, локализирана на бул. „Цар Борис III“, посредством автоматични анализатори се измерват основните показатели за качеството на въздуха – фини прахови частици под десет микрона, серен и азотен диоксит, озон, въглероден оксид.

„Транспортът е един от факторите за повишението на праховите частици, както и битовото отопление с твърди горива“, каза старши експерт Румяна Гълъбова пред Bulgaria ON AIR.
„Средно денонощната норма за прахови частици е 50 микрограма“, поясни тя, като стойностите са моментни и се променят.

Гълъбова посочи, че през зимния сезон се забелязва в пъти повече увеличение на праховите частици.

По-високи стойности на замърсен въздух има в населени места в Северна България, а сред най-засегнатите градове са Видин, Монтана и Плевен.

„За последните пет години определено има намаляване на среднодневната и средногодишната концентрация на праховите частици“, обясни Гълъбова. „Министерството на околната среда и водите работи с общините по разработване на мерки за подобряване качеството на въздуха чрез осигуряване на алтернативни транспортни маршрути и изграждане на зелени пояси“, допълни тя.

Източник: http://www.dnes.bg/stranata/2016/09/28/vtori-sme-po-smyrtnost-zaradi-zamyrsen-vyzduh.316899
Снимка:bgonair.bg